Възрожденски Легенди - Жеравна и Котел

 Град Сливен е разположен в подножието по южните склонове на Сливенската планина, с която започва Източна Стара планина. Границите на Сливенската планина се определят от прохода "Вратник" и Сливенския проход. За нея са характерни стръмни и скалисти склонове и дълбоки нарези от притоците на Тунджа и Луда Камчия. Първенец е връх Българка с височина 1181 m. Върху скален масив северно от града е разположен природният парк „Сините камъни“, който обхваща близо единадесет хиляди и половина хектара от Сливенския Балкан.
  Следи от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към новокаменната епоха – шестото хилядолетие пр.н.е. Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността Хисарлъка. Там са намерени и следи от тракийско селище от V – III век пр.н.е., сред които тракийска керамика и елинистични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена асти, кабилети и селети. Тяхната независимост просъществувала до времето на Филип Македонски и Александър Велики, които ги покорили, но не за дълго. През същата епоха походи през Сливенско извършват персите, келтите и бастарните.
  В Сливен е силно застъпена леката промишленост и в по-малка степен тежката. В миналото е бил известен като голям център на вълненотекстилната промишленост. Традициите в този стопански отрасъл са запазени. Днес основните произвеждани стоки са вълнени прежди, килими, настилки, хавлиени тъкани и изделия, чорапи и облекло. Второ място по значение заема хранително-вкусовото производство. Застъпени са винопроизводството, млекопреработката, производството на месо и месни продукти, на плодови и зеленчукови консерви и преработката и пакетирането на ядки.