1. Рилски манастир

Основан в средата на 30-те години на 10 в. от отшелника Иван Рилски и неговите ученици, Рилският манастир е най-големият в България. Иван Рилски е един от първите известни български монаси-отшелници, провъзгласен за светец от Българската православна църква. След неговата смърт мощите му били погребани в манастира, а скоро след това преместени в град Средец. През 1469 г. те били отново върнати на първоначалното им място, където сe намират и до днес в манастирската църква “Рождество Богородично“. Връщането на мощите се празнува всяка година на 1 юли.
Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983 г. е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно наследство.

 

2. Бачковски манастир

Бачковският манастир е вторият по големина манастир в България. През 1083г. грузинеца Григорий Бакуриани, който е бил доместник на западните войски на византийския император Алексий I Комнин, основава манастира. В началото манастира се развива като център на грузинското монашество и запазва грузинския си характер чак до края на 12 в.
Сегашният манастирски храм в Бачковския манастир „Св. Богородица“, е построен през 1604 г. върху основите на първоначалната  църква и по образец на светогорските триконхални храмове. Любопитен е иконостасът в църквата датиращ от началото на 17 в., който е един от най-старите по българските земи.

3. Троянски манастир

Третият по-големина манастир в България – Троянският – е основан в началото на 17 в. от няколко атонски монаха отшелници, които донасят със себе си чудотворната икона на Богородица Троеручица. Първоначално били построени гостоприемница, монашеско жилище и малка дървена църква. Троянският манастир е бил и убежище на редица революционери, а през 1872 г. Васил Левски организира таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. По време на Априлското въстание в манастира е бил разположен команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. Килията, в която са били обсъждани революционните дела, е запазена в автентичния си вид и може да бъде видяна.

4. Дряновски манастир

В края на 12 и началото на 13в. е основан Дряновският манастир.  В края на 14 в. обителта е разрушена от османците и е възобновен на ново място в местността „Голям Свети Архангел“. И този втори манастир споделил съдбата на своя предшественик.  Дряновският манастир е изграден отново в края на 17 в. на мястото, на което се намира и днес. По това време са построени съборна църква и една по малка зимна църква „Успение Богородица“.
Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. В манастира се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново. Любопитство будят историите за пребиваването Васил Левски и Георги Измирлиев в манастирската обител. На територията на манастира е бил разположен таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В наши дни Дряновският манастир е четвъртият по големина манастир, разлопожен на територията на нашата страна.

5. Кукленски манастир

Манастирът е основан през Второто българско царство. Когато българските земи били завзети от османците, ролята на манастира като място, към което се стичали болни хора с надеждата да намерят изцеление, нараствала. Манастирът се прославил със своето лечебно действие и затова турските власти започнали да пазят манастира, и пращали в него да се лекуват и техните семейства. Той е бил е защитаван от набезите на разбойници, като дори са били изпращани турски войници от Пловдив, когато се е налагало.

Кукленският манастир „Св.  Козма и Дамян“ пази спомена за героите от именития филм „Козият рог“. Тук те са изживели част от живота си, оставили са следа, която се помни и в наши дни. В Куклен и днес разказват историята за Караиван, за Караиваница и за дъщеря им Мария, почти като легенда.

 

6. Гложенски манастир

Гложенският манастир е основан през 16век. Неговият архитектурен план копира този на известните Атонски манастири. През  1858г. започва строителството на монашеските килии. Интересен е фактът, че манастирът е бил любимо място на Васил Левски, като скривалището му е запазено и до днес. В манастира е изложено копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“.
Просторната и красива панорама, която се открива от самия манастир, спира дъха и определено е нещо, което си заслужава да бъде видяно.

7. Църногорски манастир

Намира се на около 16 километра югозападно от град Брезник и на 4 километра югозападно от село Гигинци.Най-старите манастирски постройки са били построени в периода ХІ – ХІІ век. Направените проучвания на старото и новото му място разкриват запазени останки от правоъгълно монашеско крило на манастира и на правоъгълна защитна кула. Такива защитни съоръжения са били обичайни за утвърдените манастири през Второто Българско царство.
С течение на годините манастирът западал и бил отново строен неколкократно. В началото на май 2007г. е отслужен молебен и е направена първата копка за възстановяване на манастира. Започнато е цялостно обновяване на манастирския комплекс – реставриране на трапезарията, хамбара и църквата, изграждане на рухналото източно крило и възстановяване на централният корпус. Днес манастирът е изцяло обновен и действащ,  а близостта му до София и Перник предлага ежедневна възможност на миряните за кратка и отпускаща разходка из Светата обител.